DEDICATION

by Aleister Crowley

I SHALL not tell thee that I love thee!
Nay! by the Star in Heaven burning,
Its ray to me at midnight turning
To tell me that it beams above thee—
Nay! though thou wert, as I am, yearning,
I should not tell thee that I love thee!

I know what secret thought once blossomed
Into a blush that seemed a kiss,
Some swift suppressed extreme of bliss
In thy most fearful sigh embosomed.
What oracle should prate of this?
I know the secret thought that blossomed!

Extol the truth of love’s disdain!
Love, daring by no glance to gladden
A heart thаt waits but that to madden
In purple pleasure plucked of pain.
Nay! let our tears, that fail to sadden,
Extol the truth of love’s disdain!

* * * * *

Let deeper silence shield the deeper rapture!
Hardly our eyes reveal the inward bliss,
Sealed by no speech and shadowed by no kiss.
Love is no wizard to elude recapture
In the strong prison of his silences!
Let deeper silence shield the deeper rapture!

Twin souls are we, to one Star bound in Heaven!
Twin souls on earth by earthly bars divided!
But, did thy spirit guide as mine has glided
Straight to That Star — no rose-leaves ask to leaven
The manna that the Moon of Love provided!
Twin souls are we, to one Star bound in Heaven!

Not to thy presence in the veil and vision
Of solemn lies that men miscall the world;
Not to thy mind the lightnings truthward hurled
I turn. I laugh dead distance to derision!—
Spirit to sprit: there our loves are curled,
Not to thy presence in the veil and vision!

Beyond the gold and glamour of Life’s lotus,
The flower that falls from this our stronger sight,
We dwell, eternal shapes of shadowy light.
Only the love on earth that shook and smote us
Begets new stars—truth’s flowers fallen through night
Beyond the gold and glamour of Life’s lotus!

Eternal bliss of Love in birthless bowers!
light, the gemmed robes of Love! Life, lifted breath,
Ageless existence defying death!
Love, the sole flower beyond these lesser flowers!—
In thee at last the live fruit quickeneth?
Eternal bliss of love in birthless bowers!

* * * * *

There, secret! Know it! Now forget!
Betray not Wisdom unto Folly!
Less sweet is Joy than Melancholy!—

Why should our eyes for this be wet?
Enough: be silent and be holy!
There, secret! Know it! Now forget!

Now I have told thee that I love thee!
To me our Star in Heaven burning
Tells me thy heart as mine is yearning;
Tells me Love’s fragrance stolen above thee
Thy soul to mine at last is turning
Now I have told thee that I love thee!

ПОСВЕЩЕНИЕ

от Алистър Кроули

Че те обичам аз няма да кажа!
Не! лъчът на Звездата, която пламти в Небесата
към мен в полунощ се обръща
да каже, че и теб те огрява— 
Не! Дори и ти като мен да копнееш, 
че те обичам аз няма да кажа!

Аз зная тайната мисъл, веднъж която разцъфна
в руменина, като че ли от целувка,
един бързо прикрит връх на блаженство
във въздишката ти най-боязлива бе сгушен. 
И кой оракул би посмял за това да дърдори?
Аз зная тайната мисъл, веднъж която разцъфна. 

Възпейте истината, че е любовта безразлична!
Любов, която дръзва без поглед да я радва
Сърце, което чака безкрай до полуда 
във пурпурна наслада, изтръгната от болка.
Не! нека сълзите ни, които не натъжават,
Възпеят истината, че е любовта безразлична!

* * * * *

Нека дълбоко мълчание по-дълбокия възторг да пази!
Очите ни едва разкриват блаженството отвътре,
запечатано без дума и без сянка от целувка.
Любовта нима магьосник е, че да не бъда заловена
в строгия затвор на неговите мълчания! 
Нека дълбоко мълчание по-дълбокия възторг да пази!

Души близнаци ние сме, свързани с една Звезда на Небесата!
Души близнаци на земята от решетки земни разделени!
Но духът ти като моя вече полетя ли
Право към Звездата – на маната, която Луната на Любов донесе
розови листа не са ѝ нужни за подкваса! 
Души близнаци ние сме, свързани с една Звезда на Небесата!

Аз твоето присъствие не търся във воала и видение
от лъжи тържествени, света така наречен;
и твоя ум, към истината хвърлящ мълнии. 
Разстоянието мъртво осмивам до презрение! —  
Дух със дух, там нашите любови са оплетени,
Не във воал и видение от лъжи тържествени!

Отвъд златото и чара на лотоса на Живота,
цветето, което пада от този наш по-силен взор,
ние живеем, вечни форми от сенчеста светлина.
Само любовта на земята, която ни разтърсва и сразява,
ражда нови звезди - цветята на истина, паднали през нощта
Отвъд златото и чара на лотоса на Живота!

Вечно блаженство от Любов в градини неродени!
Светлина, скъпоценните одежди на Любовта! Живот, издигнат дъх,
Вечно съществуване, неподвластно на смърт!
Любов, единственото цвете отвъд по-малките цветя!
Живият плод раздвижи ли се в теб най-сетне?
Вечно блаженство от Любов в градини неродени!

* * * * *

Eто, тайна! Знай и забрави я! 
Недей предава Мъдростта на Глупост!
По-малко сладка Радостта е от Тъгата! –
Защо очите да са влажни от това?
Стига: замълчи и нека свят да си!
Eто, тайна! Знай и забрави я! 

Сега ти казах аз, че те обичам!
Звездата ни пламтяща в Небесата
ми казва, че сърцето ти копнее с моето;
Любовен аромат над тебе се възнася
душата ти към моята най-сетне се обръща
Сега аз казах ти, че те обичам!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024