Последният ден на август вдига кървата наздравица с черна ракия. Няма нищо по-хубаво от лошото време в слънчевата страна на сенките на Прогресива Геометрикус.

ОБЪРКАНА КОМУНИКАЦИЯ

От памтивека та чак и до днес
все не намират общ език
гласът на душата
и новоговорът на разума

някъде там е пресечната им точка –
от слънчевата страна на сенките,
където речта
като река
извира.

МОЛБА

Господи,
научи
непослушните си деца
да пият
от извора на Живота.

Не да вдигат
кървави
наздравици
с черна ракия...

***

Толкова много думи:
коя е вярната –
тази, която
отваря железните порти
или онази,
която ще изхвърчи
като камък?

БЕЗКРАЙНО

Питам се кога боли повече –
когато змията сменя кожата си
или когато новият „Аз“
се измъква от отеснелия образ

или когато в последния ден на август
дъждът напомня, че лятото си отива,
за да се върне през следващия кръговрат.

Уроборос. Без начало и край.
Защото нали – „точките ги мразим“*…

––––––––––––––––––––––

*Препратка към стихотворението на Гане Тодоровски «Нощ без пунктуация»

НеБУКВАЛНО

За да избягаш от буквализма,
неусетно от буква
се превръщаш в знак.
Но как да разгадаеш
символизма 
на този свят, 
където
опашатата лъжа
се обяви за кавър-версия 
на истината?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024