Сънищата отекват като гръм в главата ни. Депресията струи от нас. Отиваме си като буреносен облак в лятната буря на Наталия Начева.

Александър Арнаудов

Чудните мостове на времето

Чудните мостове на времето
ме карат да копнея за торта
и захарни бонбони,
и да вися, вързана на балони,
и да се хвърля с главата надолу,
да се ударя в скалите,
да си разбия мозъка,
направен от захарна болест.

Супа за душата

Свари на супа душата ми тлъста,
прехранена с болка,
подправи я със солени
пиперливи сълзи.
Изяж я докато е гореща.

Сънища

Измисленият сън в главата ми
отеква като гръм
от небе, осеяно с лъжи.
Като някаква магия 
ми мята въжето на врата
и краката ми увисват във въздуха.

Гробище

Мисловно следвам пътеките,
начертани от долината на сърцето ми.
В задънена улица
копая гроб за душата
и умишлено падам цялата.

Бесни кучета и бесни котки

Монотонно бяла
сянка хвърлям
камъни по очите
ми издрани
котки скачат по покриви
заснежени, слепи
кучета си лаят
извисени, отвратени,
отровени, попарени
на пихтиеста каша
ми е мозъкът,
от бяс забравен и разяден.

*

депресия струи от
мен на талази,
заравя ми мозъка
и го реже с костите,
докато не изпукат от зор.
потрошени стъкла 
на моя празен дом.
и счупени клони, 
схлопени душици,
и прах по лавици.

Вместо закуска

Бялата ти кожа
кадифена като мляко
нежна, ароматна
се пропуква и нацепва
с всяка следваща целувка.
Искам те цялата душевна,
изящна, силна като
добавка към моето еспресо.

Лятна буря

Идвам си си отивам
във високата трева,
остра като вятъра
и проклета като
буреносен облак.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021