New Asocial Poetry

View Original

Надежда Тошкова - Смъртта вижда

Ретроспекцията като необходимо условие за пътя напред, завръщането като намиране и заминаване, въпросите за себевъзприемането и себестойността, както и техните отговори в най-новия изстрел на Надежда Тошкова за януарския брой на списание НАСП.

Ива Спиридонова

Аз от кои съм?

В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която
създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се.
Вижда всяка една нишка на привързаност и любов.
Смъртта вижда само наистина живите.
И ги прибира -
както всеки един, който отчаяно иска онова, което му липсва.
Затова толкова мъртви души продължават да крачат, виждам ги.
Аз от кои съм,
щом все още съм тук?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022