Кратките ѝ поетични форми са наситена с готови за избухване емоции картина, отрязък от време, събрал вселената, място, което няма нужда от никое друго на света. Насладете се на хайку поезията на Надежда Тошкова.

Ива Спиридонова

*
редове от жици
кацнала птица чака
някой да допише пролетта

*
пролетен букет
клонките в ръцете на баба
продължение на вените ѝ

*
цъфнали вишни
пролетта отминава
с бяла въздишка

*
окапала сакура
дали вятърът ще отнесе
и болката ми?

*
разхвърляни бои
с коя да нарисувам
песента на щурчето?

*
рецепта за щрудел
посаждам орех
в градината

*
стар бор на двора
ръката ми и кората му
еднакво набраздени

*
ръце в облаците
колко пухкави са
косите на баба

*
мъгливо утро
от билборда изгряват
портокали

*
бели нощи
разпитвам слънцето
за луната

*
далечен грохот
дали не беше ехо
от сълза?

*
пред свещеника
един се кръсти от дясно на ляво
друг - наобратно

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023