Тялото се отдалечава от ума с бързината на крилата мравка. Въздухът онемява и луната опитомява вълците на Надежда Стоилова.

Александър Арнаудов

Вълци

Понякога вълците 
излизат от тъмното и ме погват
и единственият начин да се спася е 
да започна да се тъпча
с шоколадови бисквити
и да се гърча в гротескни танци

Това продължава около петнайсетина минути 
на всеки кръгъл час
докато лудостта им се изтощи
След което всички се търкаляме на земята в несвяст 
и вием срещу Луната

В.Н.Л.

Името му е изписано старателно
в малка тетрадка на сини квадратчета
Носи очила с ръбести рамки 
или кара мотор с черни кожени дрехи
Никога не съм го виждала
но страшно се вълнувам от всичко което се случва

Не мога да казвам Р 
затова ми е трудно да изговоря страха
а сестра ми и приятелките ѝ се заливат от смях
Изчервявам се само при мисълта 
Но по-късно разбирам 
че няма нужда да знам как се обича 
за да бъда жена

След колкото и да е години
спомените непринудено
започват да навиват дебелите си кълбетата
с мъхести влакънца                                     
топли и гъделичкащи

Копеле do you want a quicky?

Тялото се отдалечава от ума с бързината на крилата мравка
с всичките копнежи по съвършенството
с дръзките бикоборства на млечните нощи 
с кървящите залези и спорадични докосвания 
с фееричните алвеоли на дързостта

И тогава
дали въздухът онемява
сред плътните коловози на разрохканите съдби
Дали душата на поезията страда 
от разранените пети на детството
Така докато един ден една мудна ръка 
заменя уискито с бира
виното с чай
пая с ябълки с черен хляб
и този цъкащ механизъм
те изненадва с някакъв глух хрип
В един бар
в мъгливия задух на септември
едно момиче с руса коса и тяло на русалка 
се усмихна и каза
Копеле do you want a quicky?

Цветни ириси

Розовопръсти херувими 
разтварят завесите на будоара ти
Спускат се по виолетовия плюш 
и пръскат сапунени мехури

А ти като една ренесансова жена
обвита в сладостни благоухания
отпиваш глътка следобедна мъгла
разбулваш няколко широкоспектърни понятия
набраздили сипкавото ти чело
и прелистваш страници от дневника си
Предричаш бъдещето

Светло е - обявяваш с тънкия глас на млад Буда
Медитираш с отпуснати ръце в поза Лотос
а от ума ти избуяват цветни ириси
Оставяш ме да чертая с пръсти белезите по гърба ти
колко мило

Така се учи вечност -
ти най-добре знаеш как да продадеш надежда на наивниците
Отключи тайната в един от тези сънища по пътя
затова сега е твой ред да нанижеш кехлибарените топчета
и да положиш броеницата
в скута ми

Луна звезди поезия хвърчило

Луна звезди и още колко
любов поезия хвърчило
виенско колело изпраща детството в безкрая

От другата страна на облаците 
слънцето се плези зад ветрило
От гласове лица и птици 
пътят златна нишка сплита
Конската опашка изтънява
в стрък на цвете

Едно е колкото е радостта на цялата вселена
когато пееш нощем на звездите
А тя без теб е кораб без кормило
конец следа по лунната пътека 

Алиса бързо туп през дупката в тунела 
а там нали все някой нещо
Един валс с Бялата царица
Задъхан по пътеката и Заека подскача
свири мелодията на тревите
Сред нарциси блестящи перли край езерното огледало
и Краят се намира с Началото
за да изпушат най-накрая
лулата на мира

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024