Първите стъпки се стопяват последни. Свързваме видимия и невидимия свят. Рисуваме лицето на ангел с думите на Надежда Станилова.

Александър Арнаудов

Стъпки

Обичам да събирам обувки от детски кукли. Виждам ги на улицата, в градинките, в междублоковите пространства, около контейнерите за боклук. Аз не ги търся, те намират мен. Изгубените кукленски обувки сграбчват погледа ми и настояват да ги взема. Подредила съм ги в библиотеката на лавица пред книгите: до елегантна обувчица на висок ток стои войнишки ботуш, обувката от бебешка кукла гледа към джапанка с надпис Miami, маратонката Nike съжителства с холандска обувка. Големият ми син живее в Испания и оттам донесе за колекцията меки и гъвкави кукленски еспадрили. Те бързо се сприятелиха с домакински пантофки. Годеницата на малкия ми син – рускиня, ми подари матрьошка, изразявайки съжалението си, че матрьошките не носят обувки.

заледена пътека
първите стъпки
се стопяват последни

Ангели

Наближава Коледа и приготовленията за празника са в разгара си. Най-желаната и доброжелателна играчка е ангелът. Изработваме ангелчета по образец, създаден от хилядолетна човешка представа за тях – бели същества с невинно изражение, крила и ореол на главата, които свързат видимия и невидим свят. На 24 декември - Бъдни вечер, един ангел отведе моята баба - човек, изпълнен с любов и благодат. Години по-късно, на 25 декември – Коледа, друг ангел донесе най-любимия подарък – моята внучка. Иска ми се да вярвам, че небесният пратеник-закрилник на нашия род е един и същ. Започвам да рисувам лицето на изработения от мен ангел и виждам как чертите на баба преливат в магичното личице на моята внучка.

древна къща
инициалите на праотците
подпират фасадата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022