Надежда Костадинова е родена и живее в София. Пише поезия и хайку на български и английски език и е носител на няколко отличия и награди. Обича да снима с телефона и да записва с хайку стихове ежедневните си вдъхновения както и да експериментира с рисуване.

Time lapse

Това е любимата ми бебешка снимка. Малка, чернобяла с накъдрени краища. Сестра ми ме е вдигнала високо във въздуха, а аз се смея. Тя ме гледа и също се смее. Пухчетата на косата ми хвърчат.

леки облаци
колко далече могат 
да стигнат мечтите

*
слънчев лъч
отвръщам на подсвиркването
на непознато птиче

*
езерно огледало
усмивката ми се носи
от един облак на друг

Отличие в 8-мия Национален декемврийски конкурс за хайку “Снежно огледало”

*
пламнало небе
благодаря ти Господи
за щурците

UTB 2020 – MODERN HAIKU, November 2020

*
потрепват крилете
на хартиените пеперуди
соул музика

UTB 2020 – MODERN HAIKU, November 2020

*
Луна на прозореца
унасям се 
в мъркането на котката

*
топла прегръдка
джинджифил и кардамон
в арома лампата

Poetry Pea podcast Series 3 Episode 24: No verbs

*
празнична вечер
припомням си
другата ти страна

Whales Haiku Journal, Winter 2021

*
криволичещ път
какво ли показват
линиите на дланта ми

*
Слънчев поздрав
все по-рядко срещам хора 
със светли очи

Cattails – the journal of the United Haiku & Tanka society, October 2020 issue

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021