Кръв изтича изпод кожата на града в небето. Любовта е да чуваш “сбогом” и “ела”, докато напускаш цъфтящия свят на безпокойствата. Митко Ламбов отмерва пулса на мълчанието преди края на живота и поезията.

*
Изтича кръвта
на една голяма любов
като корен в нощта,
а гласът ми полудял
се възнася сам
към небето.

Отмества листа,
пресушава чешми,
загася лампи,
и парализира камбани,
тъй че да онемеят,
и с тръпки побива
кожата на града,
и повече от истина боли,
но като слух си отива.

Изтича кръвта
на една голяма любов
като корен в нощта,
а гласът ми полудял
се възнася сам
към небето.

*
Изплувай
от океана на самотата
и ела, любов моя,
престани да се измъчваш,
че не виждаш
къщата ни от мечти.
Не страдай от писъка
в пулса на мълчанието.
Не стой в празните нощи, осиротели без звезди,
а продължавай легендарно,
щом ти кажат "Сбогом",
да чуваш "Ела”.

Излез от света
на обвиненията
и ела, любов моя,
до извора,
пресъхнал на сълзите,
той не е скала,
от която някой скача,
а билка за отровни мисли.
Само с дрехи на гърба, ела,
не се сърди, че те посрещам
ту с пост и молитва,
ту с удивление
- доверието е прегръдка -
а и камъкът омеква
под твоите нозе.

Отскубни се от алчността
на болката
и ела, любов моя,
нека почистя твоите рани
от безсрупни страхове.
Скръбта ти да изрежа,
и докато телата ни
във вдъхновение се слеят,
в успението заедно цъфтят
и страхопочитанието
в сън превърнат,
грижовно да те мия.

Освободи се от мрака
на разочарованите
и ела, любов моя,
очакването ми е
гара от цветя.
Остави ме да се насладя
на неподозираните настроения
и като стегнат войник
да посрещам безпокойствата
на твоето спокойствие.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023