Пролетта те кара да си поемеш дъх. Жестокостта е течение, търсещо реката на чуждите грехове. Войната не в мир със себе си в поезията на Митко Ламбов.

Александър Арнаудов

*
- Какво е пролетта:
разцъфваща зеленина 
или завръщащ се щъркел 
от есен след есен?

- Пролетта е мъж - несравним повей, 
усещаш го като синоним 
на любовта и те кара, 
така да си поемеш дъх, 
че започваш да мечтаеш. 

*

- Нима привързаните към войната 
очакват безсмъртие от смъртта?

- В бардака на човешката история, 
най-долната курва е войната. 
Скала-убиец за самоубийци. 

*

- Любимците на войната 
са дарени със сила и гняв, 
но дали са лишени 
от съдбата на Богове?

- Алчната ѝ същност 
заразява момчетата 
преди да станат мъже 
и осакатява мечтите с предателства. 

*
- Нима предразсъдъците 
са безнравствени войници? 

- Може би оцелелите 
се въздигат в импотентни политици 
и изкушението да си купят пролет 
с кръвта на своето поколение 
подува вените им на жребци. 

*
- Нали няма победа на Любовта, 
която да е платена с война?

- Да, но и най-гениалната идея за мир, 
непостигната е прозрачно листо 
върху забравата, а захласнатите 
по илачи сеят там, където нищо не никне. 

*
- Само в детските очи ли, 
очите на войната не виждат 
общите гробове 
на грешните гледни точки? 

- Жестокостта е течение, 
което търси да се влее в чужди грехове. 
Колко детски очи е ослепила 
необузданата ѝ амбиция! Един Бог знае.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022