Старите неща с неизвестен автор са вечни в музея на небето. Гледаме отблясъците на слънцето върху металната рамка на поезията на Мирослава Панайотова.

СТАРИТЕ НЕЩА

Приятно е понякога да гледаш
отблясъка на слънцето
върху метална рамка на легло.
Старите неща навлизат
в старите очарования.
Но някой казва ни,
че трябва да изхвърлим всичко старо.
И питам се -
нима ще ме изхвърлят от коритото,
ако съм река, ако съм бебе?

СВЕТЛИНА

Когато мине много време
артефактът заблестява
отвътре
сякаш в него има лампа
която осветява
душата на човека
който е преминал
в отвъдното отдавна
Това изпитах преди време
в музей
разглеждайки антики
и сякаш светеха отвътре скулптурите
и камъкът блестеше с вечна светлина
спасила своя автор
отбелязана бе само
епохата
и може би е пишело

и “неизвестен автор”

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022