Ние сме лунни петна. Събираме Сантана, Моцарт и Бетховен под прозореца на Мирослава Панайотова.

Александър Арнаудов

*
Стари прозорци
стари времена таят.
Отглеждат спомен.

ЛУННИ ПЕТНА 

И винаги нещо е в повече,
и винаги нещо не стига -
така ще вървим по пътеката,
облечени в лунни петна.

ТОГАВА

Тогава всичко имаше -
и разговори в полунощ и музика.
и пълнота на необятното.
Трева, усмивки, бури чисти,
Сантана, Моцарт и Бетховен,
скали и хълмове оголени,
любими кучета и котки,
доверие и две-три думи,
затишие и пълнолуние.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024