Нощта ловува страховете ни. Раздаваме се, белязани от дарбата на желанието. Молим се за края заедно с Мирослава Панайотова.

Александър Арнаудов

Ловци

От всички тези,
които не подбират средствата,
боя се,
защото имам нещо да загубя - себе си.
Но още повече тогава се страхувам,
видя ли ловци,
от мисълта да не загубя другите.
И всъщност двете мисли са сестри
в такава нощ на сребърни звезди.

Ноктюрно

През нощта луната идва тук,
присяда на вълните
и разговаря с влюбени,
които гледат от прозорците,
терасите, казиното и плажа.
Тя идва тук и разговаря
с полупияни неудачници,
които търсят оправдание.
Белязани от дарбата да видят нещо
и да поискат всичко.
Да плачат,
без никой да ги чуе истински,
да молят, без да трогват,
да се раздават, без да бъде забелязано,
да искат, разколебани в правото.
Обречени да се събудят утре трезви,
да си отидат безискусно от морето,
така наречени безделници до вчера.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021