Космосът е трънен венец от кал и звезди. Ние сме денят и нощта. Животът e (не)обикновен в думите на Мирослава Панайотова.

Александър Арнаудов

Живот обикновен

Обикновеният живот
Си има чар
С нещата малки и красиви
Едно небе и улица павирана
Ограда ярка пред очите
И къща правена с любов
Едно дърво край пътя
И котка на терасата
За всяко нещо казваш
Благодаря

*
Аз съм космосът
Аз съм човек като теб
Кал и звезди 
Пътеки от рози и трънен венец
Венеция и щурците
Аз съм денят и нощта
Всеки край и начало
Аз съм Човек 

*
Всичко е възможно
Но се учудвам
Как човек може да не вижда очевидното
Навярно се постига
С много упражнения

*
Животът отиде напред и нагоре
Обърка се после поседна
Не знае какво се получи
Мълчи си там в ъгъла срича
И никой не го забелязва
Тук всички забързани ходят
Говорят на себе си после 
на другите нещичко казват 
И никой не чува не вижда 
Какво става всъщност навън

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023