Под жестокото слънце на живота блести античната керамика на Мирослава Панайотова.

ШАБЛОНИ 

Купи си шаблони
Използвай шаблони
Тогава ще бъдеш
От всички разбран
Каквото да кажеш
Те вече го знаят
Каквото не кажеш
Ще стане с теб зян

МОРЕ 

Помните ли онзи морски дъх
Морска пяна, пясък и вода
Слънцето заспало на небето
И тревите свити под нозете
А морето стимул за живот
Беше и представата за вечност 
До морето стигаше се с песен
От морето тръгваше се с миди
В нас останаха черупки само 
на отминалите дни и нощи 
Хиляди черупки в нас - отломки
от море море море море...

АНТИЧНА КЕРАМИКА

Еднакво мъртви са – и живи, 
изглеждат смели, бързи в бяг
и търсят палмите красиви 
на своя роден бряг.

О, не е лесно да откъснеш 
ти този чуден лист –
тревата вплела се е в пръстен 
на Ехо в бряг скалист!

Нощта дошла е и денят 
безмълвно си отива,
а в нас остава песента 
на Троя и на Тива.

ДУЕТ

Бе утрин, вечер, полунощ
и приказките спяха в кош.
Той вдигна пръст и нарисува
жена, която слабо чува.

Опита да го убеди,
че само сенките следи,
но той в усмивка се премрежи
и я прегърна с навик тежък.

Изглеждаше нормално чист,
когато беше оптимист,
но облаците дългоръки
пронизваше с намерен лък.

Това напълно я смути -
обичаше да си лети.
Не беше свикнала да мисли,
че трябва просто да не мисли.

Наричаха го срамежлив,
потаен, влюбен, малко див,
но той успя да я научи
да не обича всяко куче.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024