Чалгата победи смисъла и настана ден първи от светлото бъдеще на Майка България. Слагаме ръка на масата и поръчваме още от музиката на Мирослава Панайотова.

*

Чалгата победи
литературата,
живота,
разговорите,
Смисъла.
Тя сложи ръка на масата и каза:
Да бъде!
И беше ден първи....

*
Чалга култура.
Трийсет години.
Родино моя.

*
една виновна тишина
се спря на пътя
замечта
за светлината на луната
и беше тъмно вън
но птици пееха
и тъмнината се пропука

*
търсене на необятното
в коша за пране на случки от деня
напомня
за едно отдавна минало
може би
съхранено
в този син юрган
над земята ми прострян

*
още макове
още небе под небето
на земята
още земя до земята
още надежда
още трева до тревата

*
Линиите бягаха пред очите
Полето белееше от светлината
Зеленина струеше отвсякъде
птиците пееха
луди песни за радост
и отдаване на щастието
без край без предел без лято и зима
напразно като живота
който има едничък смисъл
Живот

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023