Сърцето е решена кръстословица. Сами сме в претъпканото метро на живота. Светът е празен в дебютната публикация на Мирослава Иванова.

Александър Арнаудов

*
Душата ми е 
кръстословица.
Думите са позиционирани
по тялото ми.
Хоризонтално
и
Вертикално.
Писалка е ръката ти.
С всяка позната дума
ще отключиш част
от сърцето ми.

Напиши ме.

*
В мислите ми е
като в
претъпкано метро.
Всеки път
щом мотрисата
тръгне
се оглеждам
дали ще дотичаш
запъхтян.
Но ескалатора
е празен.

*
Ако знаех,
че толкова
много ще боли,
когато
ми кажеш "Отивам си",
нямаше никога
ръката си да
доближа
до твоят огън.
Сега просто гори.
До катранено черно.
Сега сърцето ми е
просто
изгоряла оригама.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021