Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 година в София. Започва да печата стихове в списание „Родна реч“ още като ученичка в Немската гимназия. Първата ѝ стихосбирка „Каменни криле“ излиза през 1985 година. Авторка на девет поетични книги, най-известните сред които са „Самотна игра“, „Памет за подробности“,„Разглобяване на играчките“, „Еклектики“ , „Седем“. Издава два сборника с разкази: „Бавно“ и „Всички разкази са за теб“, и два тома с публицистични текстове. Носител е на национални и международни награди за поезия: Наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа, Националната награда „Христо Г.Данов“, Наградата за литература на София, наградите за поезия „Николай Кънчев“ и „Перото“ за „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ . Участник в редица престижни европейски литературни форуми като „Европа пише“, „Поезията в града“, „Донумента“, „Фрагиле“. През 2008 година получава от Баварското министерство на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг. Стиховете и разказите на Мирела Иванова са превеждани и публикувани на множество езици, включени са в редица представителна антологии на българската и европейската поезия и проза.

Има две издадени поетични книги в Германия: „Самотна игра“ и „Сдобряване със студа“ в превод на Норберт Рандов и Габи Тиман.

Мирела Иванова работи повече от петнайсет години като главен уредник на къща музей „Иван Вазов“ в София. От 2016 година е драматург в Народния театър “Иван Вазов“, на чиито Камерни сцени се играят пиесите ѝ „О, ти, която и да си…“ и „Бележките под линия“.

НОЕМВРИЙСКИЯТ ВЯТЪР

След сто години и повече,
когато всичко е зад гърба им,
страстта, сръдните и спомените,
на „Раковски“ случайно се сблъскват,
защото и двамата страшно бързат.

И се започва цялото разточителство
на сияйност и смях,
цялата неразделност отново,
цялата невъзможност отново.

Но свисти ноемврийският вятър,
отнася листата, времето,
любовта.

ЧЕРНОВА

Боли ме, та чак ме мързи
да си спомня съня,
да пусна транзистора,
да стана, да ида до кухнята,
да включа котлона, да се поколебая
кафе или чай, да го изключа,
да отворя хладилника,
да се натъпча от отчаяние,
да зачета вчерашен вестник,
да ми се доповръща от всичко.

Родино, ронлив бряг, на който познах
сбъдването на страховете,
скъсването на струните,
ситостта на сетивата,
спазмите на срама,
самостта.

FACEBOOK

Yordanka Beleva, защото
не мога да умирам непрекъснато,
нелепо въдворена в обсесивно-компулсивното
разстройство на родината,
под срутища от нищети и мерзости,
посред стада от алчни аматьори
и мародерстващи киборги, покачени
по раменете на покойници и идеологии,
не мога да умирам непрекъснато
и затова сияят страсти и страдания,
думи, числа и знаци, настръхват нокти и усмивки,
и затова са всичките съществувания
на съдбоносните нищожности у мен,
лилавото, зеленото, пембеното,
и затова бъбриво ме разказва култът
към копчета, към камъни, към Яворов,
към истини с език прехапан
и разкървавени зъби.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023