Милка Стоянова е родена и живее в Бургас. Автор е на 16 книги с поезия, една повест и един пътепис. Книгата ѝ „Приближаване на пейзажа“ е преведена на македонски, а отделни нейни стихове са преведени на френски, немски и арабски език. Първата ѝ стихосбирка излиза през 1993 год. Книгите ѝ с поезия, излезли след 2007 год., са концептуални и тематично свързани с морето.

Два пъти е носител на наградата „Христо Фотев“ за поезия на Годишните литературни награди на Община Бургас. От Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ през 2018 година получава Съпътстваща награда за книгата „Крайбрежна поема“.

*
Чий глас е тъй развълнуван
в този въздух, пълен със вечност?

От желание да чуем,
се ослушваме.
Един подир друг млъкват
два силуета
пред портата.

Там, далеч,
някой бяга от този, който го обича,
за да страда
от липса на любов.

*
Сутрин
сънените кафенета се пълнят със силуети.
Докато отпиваме с очи от ранината,
напипваме ключа за вътрешната светлина.

За малко приседнали до нас,
приятелите ни мълчат – строят бентове за реките
в ума си.

Издигнат ли стените,
стават неспокойни.

Защото реките
идват от извор,
пълeн
с любов.

*
Човекът,
самотен по рождение
и още по-самотен,
докато пътува,
търси да сподели вълните
насред безкрая на морето.
Делфинът
приближава и го следва –

колкото трябва, до носа на кораба,
приятелски.

Какво доверие!
Ако някой трябва да го предаде,
нека да не бъда аз.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023