Без цел и посока, без минало и бъдеще, право към настоящето на белите коси на ядрената зима и вируса на нечовешкото в новите стихове на Милен Пеев.

Ива Спиридонова


(НЕ)ЧОВЕШКО

Ядреното не е заплаха,
докато ние сме заплаха,
в хибридите на войната,
вируса на непознатото
и неоткритото.

Вирусът на човешкото.

БОЛЕСТ

Рак са белите коси, псета,
дошли от границите,
които търсехме,
между всяка една свобода
и стръкчетата звезди.

Падат безименни,
като глухарчета
от изгубени времена.

TIMELINE

Студено е миналото,
когато гръмотевици
заклиняват историите
на настоящето,
което все още,
може да се промени
с бъдещето,
което оставихме зад себе си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022