Диалог в думите, ритъм в реда на буквите, докосвания сред сричките, спасително поемане на дъх в края на изреченията - такава поезия има пулс. Вижте как хищно се прави любов в Париж в най-новите пролетни стихотворения в дует на Милен Пеев и Рьо Нен.

Ива Спиридонова

ХИЩНО

Той:

Рисувам сетивата си и те са безтегловни
в улеите от сезонни
матрици
И тревите отново
ухаят на тебе -
пролет,
която пресичам,
идвайки отдалеч,
без мислите си,
които останаха
при теб.

Тя:

Любовта е зло куче,
ухае на сънища
и на нови треви,
ръфа от живота
и плюе илюзии,
пияна...

Той:

Усещам те
как изтръпваш
от докосванията
на студените легла
и само сънищата ни
кълват
като ястреби
от празнотата на нощта.
Усещам дъха си
в сърцебиенето ти...

Тя:

Имам огъня
на изгрева
между краката си.
Вулкан е
и пулсир
в конвулсии.
Аз съм сплав
от малко дете
и опитна мръсница.
Изровѝ доверието
от пясъка и не чакай!
Аз съм Далила,
заради мене можеш
да изгубиш
себе си...

ПАРИЖ

Той:

Париж е за тези,
които остават сами
И разказите им са само сенки.
Между пръстите ти
спирам да дишам...
И само локвите се отразяват
в твоя сън.

Тя:

Сънувам сън в твоя сън -
че вярвам на целувките
жигосали ме с кроткия ти глас.
Настръхвам от прегръдката
на твоята протегната ръка,
която ме държи сега,
когато ходя по водата
тук, в Париж.

Той:

Откривам Париж
след всяко твое "Може би!".
Потъвам в погледа ти,
като след онзи дъжд,
тихо изоставил жаждата ни,
като зародиш, издишал
разстояния от
пулсиращо търсене отляво
след всеки залез.
А улиците му
изгряват от твоята голота...

COVID LOVE

Той:

След свършека на този ден,
оттатък нашите представи,
ще отпътуваме зад залеза,
за да останем там сами...

Тя:

И под носа на всички понеделници,
които ще замерим с копчета,
от бялата ми риза,
чакаща
парещите ти пръсти,
под зелените целувки на очите ти,
китарата ще промени гласа си,
когато твоят дъх
е точно зад ухото ми...

Той:

Изгрева на хоризонта
поглъща нашите тела.
От въгленните сенки в пясъка,
останали са две следи.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021