Посоката на полета надолу се раздвоява през очите на Милен Пеев и Мария Бакърджиева, а финалната му точка не е смърт, а сърцето на другия. Там, където принадлежиш отвъд времето и пространството.

Ива Спиридонова

Спирката

Празна седалка.
Ритмично тракане,
Часовникът замрял е.
Няма думи.
Погледът е празен.
Светлините на града
разказват налудничави истории.
За Любов,
омраза,
безразличие,
тъга...
Звездите са мълчаливи свидетели...
Всяка малка история ще бъде заровена...
Колелата се въртят.
Автобусът е пълен с дневните остатъци
от човешки съдби.
Невзрачни,
монотонни за притежателите им.
Празна седалка.
Тъмен автобус.
"Ти закъде си?" - попита празното място.
"Сам ли си?"
Сам съм!
До крайната спирка.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022