Волтер и куртизанките са безсрамни и пошли на Spiegelgasse №1. Метафорите разсъбличат мислите в Цюрих. Сетивата са безсилни пред поезията на Михаил Пеев.

Александър Арнаудов

SPIEGELGASSE № 1, ZÜRICH

Волтер и куртизанките флиртуват
в литературно кабаре
на будоарни философи.
Метафорите разсъбличат мислите 
и те излизат на сцената
голи и вулгарни, като истина.
Музите, доскорошни блудници
в материята търсят изкупление
и с думи брулят гнилите плодове
от ябълковите дръвчета 
в Райската градина.
Сетивата са безсилни
да различат, 
Дадаистите от еретици.
Хаотични мисли 
мъчително разделят 
безминало и непредстояще.

Спектакълът Свърши!

След последните аплаузи,
в дъното, на крайните маси
неразличими от тълпата,
поети и диктатори пируват.
Без вдъхновение – 
хвърлят стихосбирки 
и революционни лозунги в огъня 
за да стоплят телата си.

Волтер и куртизанките се любят,
безсрамни и пошли.
Революцията отдавна е мъртва.
От неприличните движения на зачатието, 
до конвулсиите на смъртта - 
любовта и изкуството
са вечни спътници.

ОТВЪД

Отвъд думите,
няма болка 
плаче предсмъртно.
Отвъд любовта,
опустошени души, кърпят
раните по сърцата си 
с безвремие.
Отвъд отвъдното,
нови асоциациални поети 
сътворяват безсмъртие.

Продължаваме отвъд!

#24

[00:00]

Разтребих стаята

пълна с измислици

и намерих

последния ден на лятото.

[06:00]

На разсъмване

наказах мрачните мисли

в ъгъла,

докато слънцето 

преплува деня.

[09:00]

Горчиво кафе 

и сладки истории,

цигари на бройка и живот 

на дребно.

[12:00]

Плътта тържествува – 

същинска победа на варварин.

Коли и съсичай, заграбвай,

нали затова си създаден!

[14:00]

Събуждам се смъртен 

и отново осъзнавам деня.

Теб те няма до мен,

ти си част от градския фон

нарисуван от уличен художник.

[15:00]

Лежерни пейзажи,

красиви жени приспиват

следобеда. 

После сресват косите си

и очакват онези мъже

от мечтите да дойдат.

[18:00]

Ако тръгнеш към мен

просто въври, но не бързай.

Все още е рано за мен и за теб.

[20:00]

Ще те чакам след залез

на отсрещния бряг.

[23:59]

В живот равен на едно погалване

с перото на вдъхновението

няма време за реванш и покаяние.

[00:00]

Присъдата  е изпълнена,

нощта е мъртва

и луната очаква ден, 

както се чакат нова любов

и осъден на смърт. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023