Казвам се Михаел Руков и по настоящем изучавам право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Пиша текстове в стихове и в проза, интересувам се и от превод. Носител съм на награди от различни литературни конкурси като „Веселин Ханчев“, „Иван Иванов“, „Петя Дубарова“, „Албена“, „Огънят на Орфей“ и др. Имам публикувани произведения в някои от издадените сборници от тези конкурси.

Едем

Розите, разцъфнали по дланите ми,
избуяха по ръцете ми в нощта,
в която влязох в младата градина.
И листата на дървото бяха непокътнати,
и плодовете - едри и узрели.

Lament 

Сивотата на очите ти е нещо ново,
което зад зида на младото си щастие
и красиво неведение не съм познавал. 
В теб срещам ужасяваща умора - 
сребърните нишки в плитките ти 
раждат страшното видение, в което виждам как 
по врата и раменете ти ти се свличат бели кости. 
Знам кой ще дойде да те пази 
и кой ще охранява твоето спокойствие,
но кой ще пази мен от ударите на пазача ти
когато просто гледам в теб 
и плача за илюзията на красотата ти?

В отрицание на поезията 

В дома си пазя много чужди стихове
и всичките са по ценни от моите. 
Опитах да пиша 
и с времето разбрах, 
че в кладенците на миналото се крие отрова
и че на дъното на всяка дума
се е напластило безсилието на по-способните. 
Вече не съм свързан нито с героите,
нито с емоциите, за които чета. 
Ще се отрази ли на изказа ми всичко това,
което вече разбирам? 
С времето не идва съвършенство, 
а арогантност и фалшива сигурност за нещо, 
което липсва. 
А толкова време чаках да бъда чут. 
Не съм търсил искреност, нито пък смисъл,
отдавна захвърлих идеята за нещо красиво. 
Не търся нищо. 
И ще понеса вината за лъжите, които написах.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024