След пандемията всички сваляме лицата си. Дървото на живота чертае кръг под себе си. Всяко нещо има право на съществуване в градината на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

*
Дървото на живота ми
чертае слънчев кръг
под себе си.
В очакване
да се отрони
и последното листо,
мисля:
има ли какво още
да не си пожелая...

*
Всяко нещо,
веднъж родено,
има право
на съществуване,
право на свобода
и на изживяване.
Най-вече болката.

*
Всичките ми светове,
са стари квартири
на които не зная адресите,
но днес минах оттам,
където ти
за малко да ме
целунеш.

Сигнал за тревога

Без причина
вият сирените в мен.
Извършва се
техническа проверка.

БУДЯ СЕ
обесена на езика си
като непожелано
стихотворение.

Постпандемичен синдром

След маските
сваляме
лицата си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022