Животът е пустош. Телата ни са празни и необитаеми. Пускаме за национално издирване вярата на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

Живот

Понякога
минавайки оттук
сме пустош -
празни и необитаеми
или
минаваме един през друг
без никога
да се познаем.

*
Все още спи.
Аз пазя тишина.
След още час
ще ослепеят
уличните лампи.
Пропуквам се.
Разпуснали коси
минутите пълзят
невзрачно празни.
Запълвам с тях
пробойните
сияещи
в сърцето ми.
И не боли.
Единствено гласът ми
е болезнен.
Това е просто мрак
преди денят
да дойде на талази.
Градът ще се събуди
всеки миг
и аз не зная как
от светлината в мен
да го опазя.

Паник атака

Държи се
като пъпчив тийн,
озъбва се,
казва ми, че нищо не разбирам,
че съм дърта консерва,
блъска вратите,
а мен ме е страх,
че ще се нагълта с хапчета,
ще скочи през прозореца
или ще си нареже вените...
Звъня в полицията.
Пускам за национално издирване
Вярата си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024