Тишината връща акустиката на сърцето. Псалмите на умората пленяват знамената на съня. Безвъзмездно сме се счупили в поезията на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

Акустика

Няма
по-красив звук
от три минути тишина,
в които сърцата
си възвръщат
ритъма.

Сега е друго

Всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме.
Едва дъхтят телата ни
на рехавата наша
чиста съвест.
Сега е друго...
Приютени сме
навярно в лунните си
рачешки черупки.
Обърнахме си гръб,
не се сбогувахме,
за да не помнят
никога очите ни,
че някак безвъзмездно
сме се счупили.

Обещай ми

никога да не си
вземем куче,
което да ни пази
един от друг.

Псалм

От злачни пасбища
се уморих.
Чашата ми е горчиво
препълнена.
Той ме води
към тихи води.
Ще ида да си легна
първа.
От нищо
не ще се нуждая.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023