Има части от нощта, в които не можеш да заспиш, а тя вече те сънува. Няколко часа по-късно се материализираме. Докосваме пространството, където ни няма в зимата на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

*
Ако утре ме няма
половината ми деца
ще знаят, че това
е естествено
и ще разказват
на децата си,
че някога се е
случвало да ме има.

Другата половина
от децата ми
ще спят в различни къщи,
както така обичат в тази възраст
и ще им разказват понякога,
че ме е имало.

Ако утре ме няма,
ти ела
и ми разкажи всичко,
което е можело да се случи.

НЯКОЛКО ЧАСА ПО-КЪСНО
се материализирам.
Вещите добиват
форма и плътност.
Опипвам пространството
и успявам да докосна
единствено
чувството си.

Отдаване

Един ден
зимата ще бъде
любимият ми сезон.
Тогава
ще лежим
един до друг
и ще имаме
всичката си
топлина.

ИМА ЧАСТИ ОТ НОЩТА,

в които
не можеш да заспиш,
а тя вече те сънува

или такива,
в които спиш, а тя
затиска с възглавницата
лицето ти.

Но има и такива
части от нощта,
в които
се гледате в очите
и умирате
заедно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022