Общият път на болката е премълчана дума. Растем с риск за живота под покрива на сърцето. Гладът за думи ни напуска, когато четем Миглена Цветкова.

Дом

Няма какво
да сложим
на масата
освен сърцата си.
Гладът ни напуска,
но погледите ни
са живи вилици.
Сядаме заедно
с риск за живота си.

Вина

Дарих
на този свят
дъщерите си.

Без общ път

Вървим
през болката
заедно.

имам още
една мечта
и две думи
за премълчаване.

най-вероятно
болката от липсата ти
е болка
на растежа.

Il falso Cammino

След своите
пет крачки
се чувствам
като имигрант.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023