Удряш с всички сили по черупката на живота. Общият път е в средата на бездната. Човешкото сърце е лиричният допир на Миглена Цветкова.

Допир

Човешкото сърце
понякога
е толкова меко
и въздушно на допир,
че не можеш да прецениш
дали го има.

Понякога
черупката му
е толкова
твърда и тъмна,
че като удряш
с всички сили по нея,
не можеш да прецениш,
ти отвън ли си
или отвътре.

Без общ път

Вървим
през болката
заедно.

Доверие

Зная как се пропада
след безтегловност
в средата на бездната,
как се пръсва сърцето -
капка водна емоция -
по горещата плоча
на чувствата.
Не ме е страх.
Не ми трябват очи.
Държа ръката ти...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024