Котките са домът на самотата. Лекуваме се с време, докато някой сънува края в леглото ни. Като камъни тежат новите стихотворения на Миглена Цветкова.

ЛЕКУВАМ СЕ
от цвета на небето днес,
от екзистенциални въпроси,
от температурни инверсии,
от пандемични настроения,
от цитрусови мисли
и от светли надежди,
че има живот след тебе
и след живота,
от розови облаци
и сладки сънища.
Говори ми се
за времето.

НИЩО ЛОШО
не казвам
за гравитацията,
за подводните камъни.
Нямам повод
да плача
и да си режа
раните.
Няма нужда от драми,
от подводни течения.
Нищо лошо не казвам
за мъртвите си
вълнения.
Нищо лошо, което
да ври в сърцето ми.
Като бял ден е ясно,
че тежиш на небето ми
като камък
на мястото си.

Без дом

Няма
два квадрата място
за мен в тази къща
и само котката,
която спи в леглото ми,
ме обича.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023