Всички ще си заминем в казаното и неизказаното. Колко дълго продължават стъпките ни в новите текстове на Мая Данева.

Александър Арнаудов

*
всички ще си заминем
но преди това
аромат на виолетки

Публ. в списание „Failed Haiku“, брой 82, 1. oктомври 2022

*
ситен летен дъжд...
процентът на оцеляване
при рака на мама

*
неуморна писалка
толкова много думи
задраскани

*
лекарско обаждане...
листенцата чай в чашата ми
се сгърчват

*
застъпническа молитва
казаното
и неизказаното

Публ. в антологията „Temple“ на британското хайку-общество, 2021

*
семейна библия
имената, които татко е записал
и тези, които не е

Публ. в списание „Cold Moon Journal“, август 2022

*
пост-ковид туристи
ту с маски
ту без маски

*
поход през кално поле
колко ли дълго ще продължат стъпките ни
успоредно

*
градски контрасти...
небоядисани корени
по изрусени коси

*
тихи вълни...
зад гърба ми сърдитият тон
на майка с малко дете

*
едва доловим морски бриз
потрепва мъхът
по кожата на смокините

*
провинциална автогара
червеното на кецовете ми
още по-червено

*
стърнѝще
свраки кацат
и отлитат

*
причуват ми се стъпки…
отварям вратата
̶ мравки

*
пресен сняг
някой го е използвал
да чисти обувки

*
сняг се трупа...
почти както прахът
върху книгите ми

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022