Сенките се уголемяват в очите ни. Търсим звездите в пролетни лалета. Луната расте и си намира път в небето в текстовете на Мая Данева.

Александър Арнаудов

*
деца на мигранти
колко ярки са цветовете
на детската площадка

Отл. с „Honorable Mention“ на 24-тия годишен конкурс на в-к Майничи, Япония 2020.

*
пандемична разходка
един камък с мъх
после друг

tsuri-doro, брой 3, 2021

*
локдаун
над затворени лалета
пролетни звезди

Публ. във в-к Майничи, Япония - 26.04.2021 г.

*
плахи след локдаун
пред университета
празни стойки за велосипеди

*
сляпа среща...
издухвам бялото
на глухарчето

Публ. във в-к Майничи, Япония - 20.03.2021 г.

*
стари снимки
търся себе си
в кутия за обувки

Frogpond, брой 43.3, 2020

*
зимно слънце...
стига да омекоти
маслото

Hedgerow, брой 133, 2020

*
Възкресение...
прахът на мама
си намира пътя

*
точка...
в ред от бели лалета
черно лале

*
изгрев
в далечината
смехът на розоберачки

Cold Moon Journal, 07.03.2021

*
светулки
разказвам на сина си приказка
за звездите

*
нарастваща луна
сенките на рентгеновата снимка
още по-големи

Frameless Sky, Winter 2020

*
семеен дебат
синът ми ме нарича
Жана Д‘Арк

*
пукат пуканки...
възраженията си подреждам
в точки

Failed Haiku, брой 65, 2021

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021