Лятото минава през косите ни. Прекъсваме песента на птиците. Мая Данева изпразва небето от звездите.

Александър Арнаудов

*
далечен тътнеж
рояк черни пеперуди преминава
през косата ми

*
планински бриз –
улавям кучешки лай
и мирис на обор

*
слаб летен ръмеж
лулата на овчаря
ту дими, ту гасне 

*
планински черен път
мравки носят крило
от пеперуда

*
студен планински облак
точно колкото да охлади
спалнята ни

*
алпийска синева
бера боровинки
за закуска

*
гладни...
очи следят ръката ми –
диви патици

*
планински лифт
мравка в чорапа... слиза
1000 метра по-нагоре

*
планинска пътека
телефон прекъсва песента
на птиците

*  
селце на границата
преминаваме заедно
с планинската буря

*
оглушителни камбани
разговорът ни преди
и след тях

*
тъмносини пети
разпознавам дъщерите
на винаря

*
горски пожар
небето изпразнено
от звезди

*
пуст плаж
каквото и да хвана –
празно

*
кап... кап... кап...
звукът на дългата ми коса
по плажна хавлия

*
Златни Пясъци...
лунната пътека свършва
в празните черупки

*
морски прилив...
коктейлното ми чадърче потъва
в разстопения сладолед

*
пеперуда по пеперуда...
изнизват се
дните на лятото ми

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021