Гледаме тъмната църква на света. Детският глас пита дали падат звездите. Оставаме под мрачното източно небе на Мая Данева.

Александър Арнаудов

*
празна църква
гласове ни шептят
един в друг

*
на сигурно място...
детето скрива оловния си войник
в джоба на униформата

*
спират тока
кибритената ни кутийка
празна

*
сам в тъмното...
отново е изгоряла крушката 
в банята

*
бомбоубежище
детски глас пита дали падат 
звездите

*
кух дънер...
изглежда ми прекалено тясно
за всички тези мравки

*
минава час...
опитът на детето да извади мухата 
от кутийката швепс

*
поточета бълбукат...
лежим отпуснати
в палатката под дъжда

*
чувал слънчоглед...
между небелените семки
голи семки

*
инвитро-пациентки...
осведомяват ме за цените
на детегледачките

*
галя гръбчетата
на книгите си...
гласът на баба

*
непознат град...
в жабката на колата под наем
библия

*
манастирска килия
ароматът на тамян се слива
с аромата на кафето

*
молитва за здраве...
внезапно звън на монети 
от джоба на минаващ клисар

*
изоставен параклис
на престола
две гълъбчета

*
тъмна църква
гледаме в една посока...
Калоян и Десислава

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023