New Asocial Poetry

View Original

Мая Данева - Местя самотата си

Местим самотата си. Обръщаме се в първия сняг. Прикриваме снежната виелица в думите на Мая Данева.

Александър Арнаудов

*
първи сняг
детето на съседите
си сменя пола

*
сбогуване с Белмондо
усмивката от 80-те
по лицето на татко

*
кремация
мама винаги се страхуваше
от студа

*
„Здравейте“
обръщам се
без обръщение

*
пълнолуние
в залата за танци
всеки с нов партньор

*
чистя снега
само колкото да излезеш
с велосипеда

*
следобедна почивка
прикривам самотността си
със слънчогледови семки

*
прогноза
за снежна виелица...
SMS от лекаря на мама

*
ръкостискане...
официалното начало
на моя траур

                      Публ. в списание „Autumn Moon Journal“, брой 5:1, декември 2021

*
неонова реклама
ту блести, ту гасне
лицето на мъжа ми

*
следизборен ден
по билбордовете в София
отново реклами на Efbet

*
местя самотата си отново разопакована

                                              Публ. В списание „NOON“, брой 19, ноември 2021

*
статистика за деня...
между ръста на инфлацията
и цените на тока

*
няма шарани
в мрежата на рибаря
само снежинки

*
празни столове
около коледната маса
ковид-числа

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022