Крилата са там, където бяхме. В ниското вятърът раздухва сезони. Гласовете на гларусите са океан в текстовете на Мая Данева.

Александър Арнаудов

*
среща на класа
момичетата отново с други
фамилни имена

*
бурен вятър
тичам след сенките
на летящо пране

*
бяло глухарче
първото ми представление
на балерина

*
плясък на гъши крила
защо ли хвърчилото ми лети
толкова ниско?

*
вятър раздухва
бадемови цветчета
мама и аз се разделяме

*
пъпки на минзухари
ученичките напускат
църковния хор

*
сватба на открито
иконата – покрита
с вишнев цвят

*
болнично легло...
мама гледа ябълката
как пръска цветчетата си

*
моите роднини...
всеки тип надгробен камък
със своя присъщ лишей

*
морска пяна...
като че ли по-меки стават
гласoвете на гларусите

*
последна среща
обикновеното щракване
на компютърна мишка

*
клъстери кокичета...
там, където някога беше
детската ми площадка

*
розобер
пръстите ми пълни
с трънчета

*
чудотворна икона
трупат се пред нея
левове и монети

*
последен работен ден
хорото на розоберачките
започва

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022