Звездите прозират в уморения хоризонт. Слабото слънце скача от панеления балкон. Стиховете на Мая Данева ни повеждат. Започва бавният прогрес към нищото.

Александър Арнаудов

*
дълъг ден
уморен от хоризонта 
рибарят заспива в колата си

*
слабо слънце
пити слънчоглед го гледат
от панелен балкон

*
бавен прогрес
шести опит за козунак –
и нищо

*
минувачи през прозореца...
първо охлюв
после мравка

*
алея с върби
момче и момиче следват 
двойка патици

*
срамежлива любов
ту се виждат, ту изчезват
морски зайчета

*
първа среща
разбивам леда под чадърчето
на моето мохито

публ. във Failed Haiku,брой 70, 1. Октомври, 2021

 

*
изсъхнали медузи 
пред плажния павилион
опашка за минерална вода

*
гледка към Орлов мост
прозорецът ми неотварян
вече пет години

*
неделно утро
отсъства ехото
от Цариградско шосе

*
в далечината – мост
залязващо слънце
и още километри

*
среднощно почукване
през прага преминава
лунна светлина

публ. в THF Haiku Dialogue, 2. юни, 2021 

*
много семки в динята...
баба желае да види
приятеля ми

публ. в Brass Bell Haiku, август 2021

 

*
бледа лунна светлина
точно колкото да уловя
последния дъх на мама

публ. в World Haiku Review, август 2021

*
дневни звезди
между прелитащите щъркели
и моята самота

публ. във Fireflies,брой 24, септ. 2021

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021