Побеляваме от мъка като зимата. Бръсначът на нощта разрязва мириса на мърша и гной. Едва ли за последен път ще обесим някой спомен, докато четем стиховете на Марио Стоев-Анхело.

*
Свети малкото прозорче
на телефона ми.
Единственото, което остана.
От всичкото.
И сълзите ми.

*

Търкалят се
сълзите ми
През баирите
побелели от мъки
зимни...
отнесени.
Комина не пуши.
Обесен е.


*
Малко кисел морков и домат.
Във чашката - ракийка,
прави се на весела.
Ще си запаля свещ на масата -
изпълнена със сенки -
обесените Коледи
Тъй ще почакам
да се завърнат.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022