трохи по покривката
пътят
по който ще се върнат
Хензел и Гретел

Марио Стоев-Анхело

*
прашен прозорец
паяжина
малко паяче плете
слънце

*
исках да ми е тихо
оглушах
от желания

*
свивам си понякога ръката
свивам пръсти
и понякога приличат да са Божии
друг път са като умиращ лебед

*
последната ракия
първото кафе
утрото се буди
краставици на колелета
търкаля се небето
не ми се спи бе Боже
ще я изпия
и таз проклета орисия

*
кафе и хляб
имам небе
за после и думи
които са неглиженякакво
без рими начупени
и сразени
криви изправени
мислите винаги идват
и оставят вратата
отворена
за мъничко въздух
поне

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021