Симетрията на мълчанията ни пресича нощта и деня на Мария Стоева.

*
Като симетрия сме,
само
когато твоята половина не бяга,
а моята не мълчи.
Като в кръг сме,
само когато 
сме далеч по-необходими
от мълчанията си.
Свечерява се бавно,
като ден и нощ сме -
и се пресичаме,
сливайки се.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022