Стопанисваме пространството ден след ден. Местата изтриват хора и спомени. Спираме извън времето във Великденската литургия на Мария Гетова.

Александър Арнаудов

Великденската литургия

е ново начало
странно време,
в което световете се раждат
или прераждат, някой би казал,
в което се спираме извън
времето, в което
агностиците четат Библията,
атеистите четат себе си,

читателите тайно се надяват,
че чудото е възможно.

Странник

ще бъдеш странник
в собствения дом
ще търсиш с поглед
познати книги
и рафтовете ще изглеждат празни
стените ще проговорят -
не си добре дошъл

L’Avventura

ще се скрия в
приключението
на Антониони
няма да се върна

Лепанто

(на Туомбли)

огромни платна с кораби
завладяват и двама ни

пишеш, че това е
любимият ти художник
рисуваш по него
и често поглеждаш
сякаш иззад ъгъла
ще видиш миналото

Лепанто –
корабите отминават
нямаме време
за война

Почистване

стопанисвам пространството
ден след ден
прибирам дрехите
бърша праха
и боклука изхвърлям
правя опити да не
се изхвърля

Местата

местата забравят
изтриват хора
случки и спомени
местата сънуват
небивалото

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022