Изтриваме гласовете на паметта. Спуска се апокалипсисът на нощта. Алиса е в окови и чака дебютната стихосбирка на Мария Гетова – “Полуразпад”.

Александър Арнаудов

Музика

завъртяхме се в ритъма на
песен на мъртви любовници
спираловидно привличане
с постоянен диаметър
на дистанцията

Чувам гласовете

само твоя забравям
остава далеч
дори да напрегна слуха си
не мога да различа шумовете
записвачката се е повредила 
в този момент е дала накъсо
запис на несъществуващ живот
или единствено 
изтрит от паметта

Безшумният апокалипсис на нощта 

вдишваш празното пространство
с химерични измерения
скрит в забравата на музиката
не чуваш стоновете
на изоставеното тяло

отпускаш се 
в мисълта си
наболяла нелекувана 
рана

затваряш се 
в клетка
зад натежали от безсъние 
клепачи

оставаш буден 
неспособен 
да приспиш

измеренията
на липсата

Алиса е в окови

толкова време 
падаше в дупката 
че забрави 
от коя книга е тръгнала

Алиса е в окови
костите ѝ тракат
скоро се разпада
стига до смъртта

Алиса е в окови
все пак може би
другаде я очакват
чудеса

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023