Снегът изцеди кръвта от дробовете на дърветата. Умът ни остава в градините на очите. Ставаме полюс в небесната карта на Маргарита Черникова.

Александър Арнаудов

*
Какъв копнеж за череши в средата на зимата!
Сякаш снегът е изцедил кръвта от дробовете на дърветата,
от очите на градините, от ума ми
и аз сънувам зрели череши -
полудели от слънце, грейнали от топъл сок,
с напукани и сладки устни
в едно друго, огнено време -
когато ти бе влюбен в мен,
а аз останах полюс, който смразява кръвта.

*
Трябва ми лодка
за този дъжд.
Дни наред
вали в мен.
Боже, ако
не изпратиш дъга,
прати ми ковчега
на баща ми Ной.
Кажи му!
Трябва да събера
от всичко живо
по две.
От себе си нямам.
Нямам Човек.
Не мога да
затворя ковчега!
Вече четиридесети
ден вали!
ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024