Обръщаме сърцата си навън и започваме деня си с изстрел в слепоочието от Маргарита Черникова.

*
Сърцето ми
е обърнато навън
и цветята вкъщи
не цъфтят.
Домът ми е заключен
от две страни,
котката избяга.
Съседката се прибра
от Америка
да погребе баща си.
Правят хубав дюнер
на ъгъла.
Денят едва започва.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023