Жените се втурват към гроба, всяка със собствен ковчег, с тяло, което не е стигнало до кръста, за да умре

теглят ковчези на инвалидни колички,
бездомните псета ги следват, надявайки се да бъдат спасени от глад

Малгожата Боржежковска

рязане

война е където
всеки умира
и те не харесват живота:

-  момчето е на десет
люлее се насам-натам натам-насам
сякаш страда от хоспитализъм*
на заден план има цветя
много цветя
кръстове много кръстове
и мечти:
искам майка ми да възкръсне
не искам нищо друго

рязане

-  малкото момиче в болницата
току-що е пораснало в себе си
не е максималист
може би вече не вярва във възкръсването
нито че краката отново порастват

* „болест на емоционален дефицит“. 

Какъв прекрасен ден

какъв прекрасен ден
пораснали са гъби
падат листа
падат ракети
навлизаме в есента
какъв прекрасен ден
газиме в пепелта
хлъзгаме се по петна от кръв
препъваме се в отломки и арматури
въоръжени с ножове тръгваме към гората -
след като всички гъби са вече пораснали
листа падат на главите ни
ракети над градовете
дървета са си изгубили листата
хора са си изгубили живота
какъв прекрасен слънчев ден
тук и там

над главата ни се спуска 
есента
директно от дронове

*
Те все още са тук с мен, пернати същества
като ангели с кости от течен въздух
изпратени до LaVern като вятър
и като роса
Хвърлям им зърно поръсено Ave
малки топки от молитва, натрошена утреня
така че може би някой ден, когато очите 
са затворени
този облак от гълъби ще ме издигне пред Портата
в шум, шепот, кадене и песни жалейни

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022