Губим себе си в тишината на зимата. Над заснежения плаж падат звезди – библейсите източни пиеси на Мая Данева.

*
пореден слух...
още една звезда се готви
да падне

*
дискусия с колеги...
погледите им вторачени
в думата „Истанбулска“

*
нова книга за Вапцаров...
учителят ни по български
иска прошка

*
пръснати звезди...
синът ми намира в мазето
петолъчки от дядо

*
пакет пуканки
с нов вариант на познатия сос...
пропагандно видео

*
зимен плаж
на където и да се обърна
– вятър

*
дядовата брадва сече...
тишината на коледната елха
между ударите

*
затворени венчелистчета час за вечерна молитва

*
дядо се радва
на загубената овца...
помня как говорим
за библията

*
съгласяваме се
да сме на различни мнения...
гладък каймак по горещото мляко

*
юлско погребение...
сълзи се смесват
с потта по лицето ми

*
ръждива ключалка...
срещам втората жена на баща си
в чакалнята на психолога

*
тихи гости...
няма достатъчно прах
за метлата

*
самотен тази зима...
ехото на църковни камбани
по дебелия сняг

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023