Познаваме пътя към дома по отломките от миналото. Светът се върти мъчно около нас. Простираме бурите си в дебютната публикация на Людмила Харизанова.

Александър Арнаудов

*
объл свят? 
моят – с ъгъл.  
около тоя свят 
въртя мъчно 
цвят, 
бяс,  
мъж, 
кухня; 
върху простор – 
буря. 

*
Чук-чук. 
Червените ми обувки  
събуждат торнадо. 
Въртят се разрушени 
домовете на подстригани (с тенекиена ножица) 
черни къдрици. 
Вместо да реже обаче,  
на прашни криле 
бурята носи  
златна грива. 
А едно плашило 
получава мозък. 

Гретел 

Познавам пътя към дома
по отломките от минало –
пътувания до Виена, 
кралските музеи,  
съперници с тютюневи
коси, червена лампа в хола, 
едно раждане, 
две-три приятелства, 
безименни съзвездия, 
книгите, които не написах,
книгите, които не
прочетох... 
Толкова трохи, 
от които е съставена Вселената,
на връщане от захарната къща.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021