Потъваме в локвите на тъгата. Сънят-самоубиец оставя послание. Търсим надеждата в стиховете на Людмила Петрова.

Александър Арнаудов

СЪБУЖДАНЕ

Трохи от разговор
потъват в локвите на тъгата.
Някъде там - в джоба на утрото,
се крие бележка от бъдещето,
написана върху пяна от кафе.
Сънят-самоубиец оставя послание.
Двойка гълъби рисуват в полет
терасата на надеждата.

ЗЛОБОДНЕВНО

Дама по чорапи,
фиба и парфюм
е политиката.
Останалото е невидимо.

ВРЕДИТЕЛИ

Флакон срещу вредители
се кипри срещу мен.
Не мога да го използвам
по предназначение. 
Срещу моите вредители няма аерозол.
Имам друг начин да се преборя-
с молитва.
На тях не им вреди,
но на мен ми помага.

*
Ключодържател имам 
без ключ.
Сърцето ми е
с  отворена врата.
Пълно е .

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021