Мирисът на море се разнася в мъглата. Поставяме линията на хоризонта с очите си. Пренасяме се в синьото лято на Людмила Христова.

Александър Арнаудов

*
пролетна мъгла
на крайбрежната алея
само мирис на море

*
запустял дом
рибарската мрежа цяла
в паяжини

публ. в ъв в-к Майничи, Япония -07.09.2017

*
чирози
на балкона в панелката
мирис на море

*
висок прилив
ронят се стените
на пясъчния замък

*
старецът и морето
дали от бриза сълзят
очите на лодкаря

*
морски бряг
в здрача всички птици
са сини

*
островен манастир
ту потъва, ту изплува
звънът на камбаната

*
пандемия
отваря...затваря...отваря...
кръчмата на ъгъла

*
синьо лято
сама поставям линията
на хоризонта

*
умря старият рибар
на панихидата - мирис
на море

*
" лунната соната"
в локвите се отцеждат
звезди

*
древни брегове
в стената на пясъчния замък
вкаменена мида

*
лятна буря
отлита чадърчето
от коктейла ми

*
средата на лятото
вече знам наизуст песните
от съседната кръчма

*
все по-забързан
пулсът на морето –
расте младата луна

*
птичи бряг
след всяка вълна -
нова история

*
нощно къпане
какво оживление
по лунната пътека

*
краят на лятото
стъпките по пясъка
като въпросителни

*
безлунна  нощ
на пясъка угасват
и морските звезди

*
краят на лятото
рибни пасажи
гасят звездите

*
есенни мъгли
ту изплува, ту се скрива
морето

*
бряг от детството ми
дори и аз не съм тук

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021